Вито Пардо и "италианската връзка"
От предишните разкази разбрахме за италианския произход на термина "Audax", както и за италианската връзка при създаването на Audax Club Parisien от Анри Дегранж.
Но с какво италианците са послужили за пример и модел при първите бревети?
Освен, че са били едни от първите в Европа, на практика Дегранж е намерил стила на колоездене, който е търсил, именно в събитията, организирани от Audax Italiano.
През юни 1897 г., дванадесет италиански колоездачи са напуснали Рим на път до Неапол, за да разберат, дали могат да изминат дистанцията от 231 километра по светло за един ден.
Девет колоездачи са завършили пробега и така са станали първата група велосипедисти на дълги разстояния, които са завършили пробег в стил "Audax".
След известно време, група неаполитански велосипедисти са извършили същия подвиг в обратна посока.
На празненството, отбелязващо постижението на двадесетте велосипедисти, завършили успешно пробега в обратна посока, се е зародила идеята за създаване на организация от колоездачи, които се интересуват от разстояния от 200 и повече километра.
На среща в Рим през януари 1898 г., велосипедисти от цяла Италия са се събрали, за да създадат Аудакс Италиано.
Вито Пардо, който е бил "капитан" на първоначалния преход на римските колоездачи до Неапол, е бил избран за президент.
Пардо е бил скулптор-аматьор, той е проектирал оригиналния медал и грамота, които са били връчвани на всеки италиански колоездач, завършил организирано каране на 200 километра.
Към края на 1898 г. Audax Italiano се е състоял от 12 секции и е наброявал 244 колоездачи - членове. Към 1902 г. общо 1938 колоездачи - членове са били организирани в 81 секции. Организацията продължава своя растеж в годините преди Първата световна война, достигайки максимален брой 7077 членове в 214 секции през 1913 г.
Развила се е традицията за размяна на посещения между велосипедисти от различни градове. Например, през 1900 г. миланските колоездачи организират четири официални прехода от 200 километра.
През същата година те се придвижват на групи, за да посетят колегите си в Рим, Пиза, Монца и Лугано /Швейцария/.
Други членове на Audax Italiano са се впуснали през границата към Франция, като са привлекли френски велосипедисти - особено тези в Ница - към своята дейност.
Започнахме с това, че Анри Дегранж е намерил стила на колоездене, който е търсил, именно в събитията, организирани от Audax Italiano.
Разказът може да завършим с това, че до самия край, Дегранж се е придържал към този стил.
Неговата упоритост в това отношение води до разцепление в движението на Audax във Франция. То настъпва през 1921 г., но за това в следващия разказ...