Професионалисти, аудаксъри, рандоньори
Както видяхме в Разказ №5, вторият Париж-Брест от 1901 г. е спонсориран не само от Le Petit Journal, но и от L'Auto-Velo, ръководен от Анри Дегранж.
За първи път професионалистите са били отделени от групата на шосейните туристи (т.нар. "touriste-routier").
В първата група Морис Гарен печели за малко повече от 52 часа пред 112 други професионалисти. Във втората група е имало 65-годишен участник, който е завършил за малко повече от 200 часа...
На третия Париж-Брест през 1911 г. професионалисти и шосейни туристи отново стартират заедно, но както и преди 10 години, те са в две различни групи. За разлика от 1901 г., сега се е карало на групи, а не соло.
Петима колоездача са останали заедно почти до последната контрола, като Емил Жорже накрая се откъснал от останалите, за да завърши за 50 часа и 13 минути.
1921 г. носи много промени в групата на туристите, но това става едва след четвъртия Париж-Брест, проведен същата година. 
Непосредствено след Първата световна война, ПБП участниците са малко, само 43 професионалисти и 65 шосейни туристи. Борбата е била между Еужен Кристоф и Луи Мотиа, Мотиа накрая е надделял с резултат 55 часа 7 минути.
Какви промени настъпват в групата на туристите? Още в Разказ №3 стана дума, че в наши дни съществуват 2 вида Audax - колоездачи, както и 2 вида Париж-Брест-Париж. Единият вид са "аудаксърите" - отборно каране с "пътни капитани" начело. Другият вид сме ние: Audax - рандоньорите. 1921 е годината на това разделение.
Предисторията е сложна и продължителна и оцветена от емоциите на засегнатите и страстите на епохата. През 1921 г., някои "пътни капитани" са се отделили от ACP (Audax Clubs Parisien) и са създали Съюз на Парижките Аудакс клубове (Union des Audax Clubs Parisiens), известен днес като Съюз на Френския Аудакс (Union des Audax Français).
Това е организацията, която Дегранж е предпочитал и започнал да подкрепя. Новата организация се е придържала и досега все още спазва правилата за каране на дълги разстояния с постоянно темпо и редуване на "капитани".
Колоездачите, които не били съгласни с Дегранж, или които не са харесвали установената средна скорост, или просто са останали в клуб с по-малко капитани, са създали нов стил на езда, наречен "Френски рандоньорски бревет" (Brevet de Randonneur Français). Използва се за пръв път през 1921 г.
Две години по-късно ACP се присъединява към Francs Routiers, Cycle Excursionniste Parisien, Touriste Club Parisien и Tandémistes Parisiens, за да създадат Френска федерация по колотуризъм (Fédération Française des Sociétés de Cyclotourisme). През 1942 г. тя се превръща във Френска федерация по колотуризъм (Fédération Française de Cyclotourisme).
Първият й президент e бил Гастон Семент, президента на ACP.
Организираният през 1921 г. от ACP първи Brevet de Randonneur à Allure Libre, буквално означава Рандоньорски бревет на свободен ход, т.е. колоездачите са свободни да карат със скоростта, с която желаят, при условие че завършат пробега с по-бърза средна скорост от 14 км/ч.
ACP разширява влиянието си в Европа през 1976 г. и по целия свят през 1983 г., променяйки името на този вид каране на "Brevet des Randonneurs Mondiaux", или "Световни рандоньорски бревети".
Както казахме в началото, горните събития се развиват в годината на четвъртия Париж-Брест, но след неговото провеждане. 10 години по-късно, през 1931 г. идва ред на петия Париж-Брест, когато променят и регламента на този пробег.
По предложение на Андре Грифе (президент на Съюза на Парижките Аудакс клубове), Дегранж (директора на l'Auto) е заменил групата шосейните туристи с участници по правилата на неговия Audax, където колоездачите са се придвижвали в групи от 10 със средна скорост 20 км/ч (22.5 км/ч след 1961 г.). Само 29 от 81 стартирали завършват за 85 часа. Отказано е участие на жени и тандеми.
Много хора не са харесали тази промяна. Така Камил Дюран (президент на Audax Club Parisien, ACP) е организирал още едно PBP по същия път по същия път. 
Велосипедистите са можели да си карат самостоятелно, на "свободен ход", или казано другояче - с произволна скорост (на френски Allure Libre) и е имало контролно време от 96 часа. 44 от 62 стартирали завършиха между контролни времена от 60 ч. и 96 ч., включително две жени, тандем с двама мъже, четири смесени тандема и триплет. За участие в ПБП, ACP е изисквал квалификация на 300 км (само 200 за тандемите).
Професионалното събитие от 1931 г. има слабо участие: 14 финиширали от 28 стартирали и завършва с победа на австралиеца Хуберт Оперман с финален спринт на колодрума, след като дългото му самостоятелно откъсване е било неутрализирано точно преди Париж. Времето на завършване на Оперман: рекордните 49 часа 21 минути, въпреки постоянния дъжд.
Диетата му включвала 12 килограма целина, която според него е важен енергиен източник (енергийното съдържание на целината е незначително, но може да е било източник на течности и сол).
В крайна сметка през 1931 г. има две независими ПБП събития за аматьори. ПБП в стил "бревет" (наричан още randonnée), където колоездачите карат индивидуално с контролно време.
В момента АСР (Audax Club Parisien) го организира на всеки 4 години. Другият ПБП е в стил "аудакс", където колоездачите карат в група, Union des Audax Françaises го провежда на всеки пет години. Така през 1931 г. ПБП се състои от три независими колоездачни събития, споделящи един и същ маршрут.
Следващите издания на ПБП са последни за професионалистите. Заради Втората световна война, ПБП от 1941 г. е бил отложен за 1948 г., когато L'Equipe спонсорира събитието. От 52 професионалисти Алберт Хендрикс се оказва най-силен, спечелвайки в спринт над друг белгиец - Франсоа Новил.
Рекордът на Оперман е подобрен: 41 часа 36 минути. Отново слабо участие: 11 финиширали от 46 стартирали.
Три години по-късно на ПБП през 1951 г. е последният път, когато на ПБП се състезават професионалисти. Оттогава за трасе се използват по-малки пътища и повече хълмове.
Морис Диот печели с ново рекордно време от 38 часа и 55 минути. Отново слабо участие сред професионалистите (11 финиширали от 34 стартирали) и те повече не стартират на ПБП.
Вижда се също, че към традиционния стил "Audax" има значително по-слаб интерес (85 от 96 са завършили със средна скорост от 22,5 км/ч), отколкото към стила "Randonneur", където 351 от 488 са завършили бревета.
Оттогава сме свидетели на все по-големия интерес към рандоньорските бревети, които ще се обогатят с много нови дистанции и награди, както ще видим в следващите разкази.