Разказ №5 - Пиер Жифар срещу Анри Дегранж: съперничество, което ражда Тур дьо Франс.
Обещаният разказ за разделението на пътищата на професионалстите и аматьорите /туристи/ ще почака малко, за да изнесем още интересни факти около раждането на Тур дьо Франс и връзката с Париж-Брест-Париж.
През 1901 г., годината, в която се провежда вторият Париж-Брест-Париж и 2 години преди първия Тур дьо Франс, съществуват 3 спортни вестника, които отразяват тези събития. За Le Petit Journal вече говорихме, както и за Le Vélo, като Пиер Жифар е бил редактор и в двата вестника. Le Vélo, ежедневник специализиран в спорта, е просъществувал от 1 декември 1892 до 1904 г. Престава да публикува след възхода на L'Auto, конкурентно издание, създадено през 1900 г. поради съперничество, породено от аферата Драйфус.
Пиер Жифар, директорът на Vélo, е бил привърженик на Драйфус, докато много производители на велосипеди, финансиращи вестника чрез техните реклами, са били против Драйфус, по-специално граф Жул-Албер дьо Дион. Последният поверява на Анри Дегранж средствата, необходими за създаването на нов вестник - L'Auto-Vélo през 1900 г.
Заради името на новия вестник се стига до съд и Жифар осъжда Дегранж през януари 1903 г. и името се променя на L'Auto. През лятото на 1903 г. обаче вятърът се обръща, след като L'Auto инициира Тур дьо Франс, което гарантира неговата хегемония на пазара на спортни вестници. Така през 1904 г. Le Vélo спира дейността си.
Както вече стана дума, вторият Париж-Брест-Париж /1901/ и първият Тур дьо Франс /1903/ имат един и същ победител: Морис Гарен /Maurice-François Garin/. Нашият приятел и организатор на бревети от Стара Загора - Димитър Балабанов, притежава копие на Le Petit Journal /подарък от Петър Косев - Пеш/, на чиято корица се вижда финалът на Морис Гарен през 1901 г.
Да се върнем при Пиер Жифар и Анри Дегранж. Тези мъже, които се познават и уважават, изведнъж са се оказали в ожесточена опозиция на политическо ниво. Разликите дори са придобили такова значение, че можем да кажем, че именно от това противопоставяне се е родил Тур дьо Франс.
Пиер Жифар определено не е скритият основател на Тура, но до голяма степен, действайки против него, срещу неговите републикански възгледи и срещу успеха на Париж-Брест-Париж, Анри Дегранж е създал великото състезание Тур дьо Франс.
През 1894 г., на 22 юли, Пиер Жифар организира за Le Petit Journal състезанието Париж-Руан, което се счита за първото истинско автомобилно състезание без засичане на време. На 19 юли 1896 г. създава „Парижкия маратон“. Той спомага за основаването на „Автомобилен клуб дьо Франс“, като все още работи заедно с граф дьо Дион.
През 1897 г. Пиер Жифар създава в своя вестник нов раздел, озаглавен „Бележник на деня“, който се занимава с обща политика. По това време новините са били доминирани от аферата Драйфус. Тази болезнена история изостря политическите разцепления отвъд това, което човек би могъл да си представи тогава. Пиер Жифар, републиканец, уважаващ правата на човека и справедливостта, много бързо е застанал в своя вестник зад каузата на капитан Драйфус.
През юни 1899 г., с решение на Касационния съд е разпоредено преразглеждането на процеса. Малко след това в Париж се е провела демонстрация на роялисти срещу президента на републиката: Емил Лубет, считан за привърженик Драйфус.
Сред тези роялисти е Албер дьо Дион, главният диктор на Vélo! Емил Лубет е бил бит с бастун. Пиер Жифар осъжда „този отвратителен спектакъл“ и отношението на своя диктор.
През август и септември 1899 г. процесът на преразглеждане на капитан Драйфус придобива значение във вестника до степен, че спортните новини се извеждат на заден план! Уви, Драйфус отново е признат за виновен. Няколко дни по-късно той е бил помилван от президента на републиката, но това не е било достатъчно за Пиер Жифар, който активно се е борил за реабилитацията на капитана.
Граф дьо Дион, който по-късно ще е депутат от 1902 до 1923 г. и сенатор от 1923 до 1940 г., побеснял от позициите на Жифар, и се е зарекъл да го унищожи. Той премахва рекламите на автомобилите си от вестник „Le Vélo“. Граф дьо Дион все пак далеч не е глупак, той знае, че светът се движи напред, и че сега, за да продава колите си, той се нуждае от рекламно средство и че именно вестниците са най-добрите носители на рекламата.
С други индустриалци (като Edouard Michelin и производителят на велосипеди Adolphe Clément...), които са с близки политически възгледи, той решава да създаде конкурентноспособен вестник: "l'Auto-Vélo".
Оттам нататък между двата вестника е започнала смъртна борба. Дьо Дион е убеден, че голяма част от популярността на Le Vélo идва от надпреварата, на която Жифар е инициатор: Париж-Брест-Париж, затова той привлича Анри Дегранж (който тогава е бил журналист и директор на Parc des Princes), да стане редактор на неговия нов вестник.
Налагането на нов вестник, дори и с добри журналисти, не се случва за една нощ и продажбите на L’Auto не се увеличават кой знае колко. Дьо Дион и Дегранж организират Марсилия-Париж и Бордо-Париж, но тези бледи копия на големи съществуващи състезания не са достатъчни, за да засилят вестника и да свалят Пиер Жифар от пиедестала. Тогава дьо Дион е помолил Дегранж да направи всичко възможно, за създаде състезание, което да превъзхожда по своето значение и въздействие това на „Le Vélo“ /ПБП/.
Не е лесно да си представим състезание, което надхвърля 1200-те километра на Париж-Брест-Париж, но Анри Дегранж е работил по него неуморно от дълго време.
Накрая той е приел идеята за своя сътрудник Жео Лефевр, който по време на обяд на 19 декември 1902 г. е имал идеята за предизвикателство, което да прави обиколка на страната. Тур де Франс е роден. Огромният и непосредствен успех на събитието е успех и за вестник l'Auto.
По този начин дьо Дион постига целите си и вестник „Le Vélo“ бързо изчезва през ноември 1904 г. В скоби да отбележим, че Пиер Жифар продължава да работи като журналист, дори отразява руско-японската война от 1905 г., през 1908 г. пише роман, а от 1910 г. започва да работи във вестник l'Auto, при своя предишен голям съперник, Анри Дегранж.
Да приключим тези вестникарски истории с един куриоз! След много години, l'Auto допуска същата грешка като Пиер Жифар, като предоставя на 27 март 1937 г. раздел за обща информация, озаглавен „Бързо знание“.
Ако идеологията на Жифар винаги е била дълбоко демократична, колоните на вестник L'Auto, са били много по-малко блестящи.
По време на окупацията вестникът, който вече не е организирал Тур дьо Франс, се издава под немски контрол и предлага текстове в слава на правителството на Виши.
Това е означавал неговият край, но кое е интересното в този случай: Жак Годет, директор на вестник "l'Аuto" от 1931 г. и директор на Тура от 1936 г., изобщо не е споделял възгледите на основателя на този вестник.
Напротив, връзките му със Съпротивата (той е носител на ордена Croix de Guerre и медала на Съпротивата) са му позволили да постави основите на вестник L'Équipe, пряк наследник на L'Auto. L'Équipe запазва жълтите страници на своя предшественик L'Auto, откъдето произлиза и цветът на фланелката на водача в класирането на Тура.
Дегранж, който е починал на 16 август 1940 г., не е изпитал злостта на забраната на своя вестник...