Перманент бревет Трибали 200 - Плевен 200км

Дължина: 204 км, денивелация: 1468 м

Описание на маршрута на бревета и контролите:

1. Старт гр. Плевен, Медицински университет, снимка пред ресторант Хумус хаус (0км) -> път №35 към Никопол и Белене -> надясно към Белене (6.8 км) -> надясно към Никопол (7.4 км) -> с. Коиловци -> с. Мечка -> с. Асеново -> на отбивката за с. Дебово е първа контрола
2. Контрола №1: с. Дебово снимка от табелата на кръстовището за селото (31 км) -> на югозиток по път №304 към Новачене -> с. Санадиново -> с. Петокладенци е следваща контрола
3. Контрола №2: с. Петокладенци снимка от табела за вход / изход (58 км) -> Продължаваме на североизток към с. Татари -> с. Ореш -> изкачваме баирчето над р. Дунав до центъра на гр. Свищов
4. Контрола №3: гр. Свищов център, снимка пред черква "Света тройца" (84 км) -> Връщаме се обратн покрай с. Ореш -> изкачваме се в ляво по моста към площадката на Атомна електроцентрала Белене -> караме в ляво покрай електроцентрала Белене към гр. Белене
5. Контрола №4: гр. Белене снимка от табела за вход / изход (108 км) -> В Белене на кръстовището на улиците Фердинанд Дечев и Малчика, в блока има добре зареден веломагазин, който може да бъде отворен при нужа и извън работно време - на врата на магазина има телефонен номер. -> Отправяме се към с. Деков -> с. Бяла вода -> с. Любеново -> гр. Никопол където е следващата контрола
6. Контрола №5: гр. Никопол, снимка пред входа на ферибота. (145 км) -> завиваме в дясно към с. Черквица -> изкачваме баира към с. Сомовит
7. Контрола №6: с. Сомовит снимка на изгледа към р. Дунав от баира над селото или снимка от табела за вход / изход. (155 км) -> продължаваме през с. Долни вит -> с. Милковица -> с. Крета -> с. Комарево -> с. Подем -> гр. Долна Митрополия
8. Финал гр. Плевен, Медицински университет, снимка пред ресторант Хумус хаус (204 км)

МАРШРУТ

Линк към GPS маршрута в OpenRunner.com
(данните за дължина и денивелация на бревета се взимат от OpenRunner.com)

Линк към GPS маршрута в RidewithGPS.com

МАРШРУТ В ОБРАТНА ПОСОКА:

Линк към GPS маршрута в OpenRunner.com - в обратна посока
(данните за дължина и денивелация на бревета се взимат от OpenRunner.com)

Линк към GPS маршрута в RidewithGPS.com - в обратна посока

Организатор: Любомир Христов

Бреветна карта за провеждане на перманент бревет:
Бреветна карта - лице Бреветна карта - гръб

РЕГЛАМЕНТ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ПЕРМАНЕНТ БРЕВЕТИ В БЪЛГАРИЯ

ИЗВАДКА ОТ РАЗДЕЛ ОСЕМНАДЕСЕТИ ОТ ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА

Бревет из земите на дедите ни Трибалите

Нашите деди Трибалите са един от многобройните тракийски народи населяващи земите ни от много хилядолетия насам. Някои дрвени хорнисти определят Трибалите като прародителите на българите.

Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles) казва, че Трибалите ("тракийски" народ) са били най-древният и най-големият от всички народи. "Сега те биват наричани българи”, казва той.

Други хронисти сочат тракийското племе Мизи за предтечи на българите, трети посочват тракийското племе Пеони с предводителя им Ахил за наши предтечи.

Дали точно Трибалите, Пеоните или Мизите са предтечи на нас българите не е от особено важно значение, тъй като всички тракийски племена са от един общ етногенезис и са говорели един и същи език.

Според историческите източници територията на държавата на Трибалите се е простирала:
- на запад от река Морава,
- на юг до северните склоновете на Витоша и по продължението на Хемус - Стара Планина,
- на изток до река Янтра,
- на север до река Дунав. Има исторически свидетелства за обитавани от Трибалите райони разположени и на север от р. Дунав.

Трибалите са имали добре развито земеделие занимавали са се със скотовъдство, овощарство и лозарство.

Ловът, риболовът и пчеларството са били едни от основните им занимания.

Трибалите имали големи пазари около днешните София, Ниш, Видин и на много други места. Трибалите били опитни в занаятчийството, грънчарството. Те вледеели обширни райони богати на различни природни изкопаеми като злато, сребро и други ценни метали.

Но преди всичко Трибалите били изключително смели и силни войни.

През 342-341 г. пр. Христа Филип II Македонски подчинява гетите и одрисите и започва неуспешна война с трибалите. През 339 г.пр. Христа Филип след успешна война със скитите преминава през земите на трибалите. Владетеля на Трибалите Сирм отказва да пропусме Филип II Македонски през своите територии, ако той не им даде част от плячката си заграбена от скитите. След отказа на Филип II Македонски избухва сражение между двете войски, което завършва с пълен погром над македоните, а самият Филип II бил ранен и едвам успял да се спаси.

През 336 г.пр. Хр. Алекасндър Македонски започва поход на север от Филипопол (Пловдив) и през 335 г. пр. Хр. преминава Хемус някъде около Габрово.

При битката при проходите на Хемус местното население се противопоставя първоначално успешно като благодарение на стратегическата си позиция забавя войските на македоните. Но въпреки първоначалния успех през нощта траките изоставят позициите си и се прегрупират за следващата битка при р. Росица.

Втората битка между вече пристигналите трибалски подкрепления и македоните завършва с погром на трибалите като те губят 3000 бойци. Това и остава единствената спечелена битка на Александър III над трибалите.

Вече оттеглил мирното население и част от войската си на остров Певка (остров Белене) владетелят на Трибалите Сирм очаква подкрепления от столицата си Вратица - днешна Враца.

Македоните пристигат на р. Дунав и след няколко дневна обсада на остров Белене отстъпват. Александър разбира, че не може да победи трибалите.

Александър прави поход на север от река Дунав срещу гетите (даките). В отсъствието на македонските войски и в очакване на пристигането на помощни войски от трибали Сирм предлага мир на Александър, който приема.

Някои от летописите твърдят, че Алесандър бил принудил трибалите за мир, но в последствие ясно се вижда, че мирът е равностоен и двете страни запазват статукството си от преди войната.

В последствие в похода на Александър Македонски в Азия се бият много от легендарните бойни части на трибалите.