Разказ №1 - Предисторията на Париж-Брест-Париж
Велосипедите са най-бързите неща на пътя преди повече от 132 години (1888) и в тях се влагат най-модерните технологии. Твърдо намиращи се във фокуса на предприемачи, висшето общество и спортисти, те привличат вниманието на обществото.
Колоезденето за удоволствие на горните слоеве на обществото се състои от неделни "врътки" или обиколки между гарите със седмична продължителност. Здрави млади мъже профучават през тихите села в преследване - да се покажат и похвалят. Състезания по шосетата и записване на резултати от точка А до точка Б се отплащат на колоездачите, които се подкрепят и поощряват от отбори, за да се повиши тяхната скорост.
Обществеността е била възхитена от подвизите на атлетите и състезанията стават по-дълги и по-тежки, изцеждайки ездачите до краен предел.
Морис Мартен (Maurice Martin) (1861-1941) - колотурист и писател, в началото на 1880-те той е един от членовете-основатели на Велоче клуб на Бордо. През 1890 г. клубът има около 400 членове и е най-големият във Франция. Заедно с председателя на клуба, Пиер Русе (Pierre Rousset), Морис основава в Бордо седмичник за колоездене, "Велоче-Спорт" (1885). Дълги години той е бил част от редакционната комисия на вестника, която тогава е председателствана от Фернан Ладевезе, вицепрезидент на Union Velocipédique Française, най-голямата френска федерация за велосипеден туризъм.
През 1888 г. „Велоче спорт“ е официалният орган на UVF, а на следващата година Морис Мартен става един от съсобствениците. Той редовно пише за вестника и извън състезателните новини, фокусира статиите си върху велосипедния туризъм. Той е искал да сподели своята радост от опознаването на страната си чрез едно идеално средство за транспорт. Това средство е бързо (по-бързо от ходенето пеша), без риск от сериозни механични проблеми: „Дамата Педал ни поставя в непосредствен контакт с нашата околна среда, с нейните миризми, с терена, с обитателите си“, заявява той.
По това време, прекомерната подкрепа и отразяване в пресата на състезания и състезатели е започнала да го дразни. Само 5% от около 30 000 френски велосипедисти са били със състезателни лицензи. В интерес на останалите 95%, Мартен е създал нов тип проява, не за състезатели, а за спокойни велосипедни турове, т.нар. "vrai tourisme rapide" (истински бърз туризъм).
Съюзът на френските велосипедисти (Union Velocipédique Française) започва да заверява първите бревети през 1888 г., като изисква 100+ км на ден; достатъчно дълго за пътища без настилка. По-късно, Мартен въвежда заверка и на дистанция от 500+ км.
Мартeн е помогнал за организирането на пробега от 572 km Бордо-Париж през май 1891, заедно с Пиер Жифар (1853-1940) (редактор на Le Petit Journal) и от ездачите се е очаквало да финишират в рамките на пет дни. За нещастие на французите, някои английски колоездачи са го възприели като състезание, наели са помагачи и са заели първите четири места начело с Джордж Милс, завършил за 27 часа. Франция е във възбуда и продажбите на вестници са скочили. Бордо-Париж се провежда до 1980 г. като професионално състезание.
За Пиер Жифар и първия пробег Париж-Брест-Париж (PBP) - утре, в следващата част...