Предният разказ завърши с първата колоездачна проява на дълги разстояния Бордо-Париж през май 1891. Поради специфичните си регламенти и аурата си от първото издание, Бордо-Париж бързо е станал легендарно състезание и е бил считан в продължение на много години за най-голямото професионално състезание в света.
Париж-Рубе, който се е появил през 1896 г., дори за известно време е бил просто тест за подготовка преди Бордо-Париж ...
Парадокс на историята е, че първото издание на Бордо-Париж е предназначено за любители, докато Париж-Брест-Париж е бил отворен за професионалисти. Въпреки това, Бордо-Париж от аматьорско се превръща в състезание за професионалисти, докато Париж-Брест-Париж става еталонното събитие за туристите.
В миналия разказ посочихме, защо именно Морис Мартен, а не Анри Дегранж се счита за инициатор на първите рандоньорски бревети, които бързо ще спечелят голям успех. Благодарение на усилията на Мартен, велосипедният туризъм започва сам да се преобразува в спорт. Мнозина считат Париж-Брест-Париж за първи рандоньорски преход, но всъщност не е съвсем така.
Пиер Жифар (1853-1940) стартира първото издание на ПБП на 6 септември 1891 г., едва след успеха на първия Бордо Париж на 23 май 1891 г. Все пак, Париж-Брест-Париж се счита за най-старото колоездачно състезание на дълга дистанция, което се провежда и до наши дни, макар и като туристическа проява.
Именно туристическият характер на ПБП, неговото традиционно провеждане на всеки 4 години, а и класическата дистанция от 1200 км, прави тази проява еталонното събитие за туристите-рандоньори от целия свят.
Както казахме, Пиер Жифар стартира първия пробег Париж-Брест-Париж (PBP) на 6 септември 1891 г.
За да се предотврати нова неловка ситуация заради участието на английските състезатели, приемат се записвания само от французи.
Състезанието е било толкова дълго (малко под 1200 км), че е имало специални издания на вестниците за да отразят развоя му с актуализации, изпращани по телеграфа и с влак. На всеки състезател е било позволено да има 10 платени помагача, но е трябвало да подписва и подпечатва техните състезателни картони в определени градове.
Колоез
дейки без сън, Шарл Терон (помагач на Джордж Милс от Бордо-Париж) е спечелил за 71 часа 22 минути, като на финала е бил аплодиран от 10000 публика. Представлявал е отбора на Michelin. Той изпреварва представителя на отбора на Dunlop, Жиел-Лавал (Jiel-Laval), след като той е легнал да спи през третата нощ... Естествено, и двамата са били оборудвани с ултрамодерни за времето пневматични гуми, и въпреки претърпяни пукания на гумите, те са имали сериозно предимство пред колоездачите с твърди гуми.
Александър Дювал, участник с едновремешно колело с голяма капла, е сред 98-те финиширали (от 206 стартирали), като са му били нужни 245 часа, за да завърши, след като е спал по хотели всяка нощ.
Уточнихме вече, защо Париж-Брест-Париж се счита за най-старата проява по колоездене на дълги разстояния, която се провежда и в наши дни. Le Petit Journal го определи като "епрьов", т.е. "изпитание", тест за надеждността на велосипеда и издръжливостта на ездача.
Ездачите са били напълно независими, носели са собствена храна и дрехи и са карали едно и също колело за продължителността на събитието.
Общественият отговор на статиите в Le Petit Journal е бил толкова феноменален, че той е трябвало да промени правилата и да започне да събира входна такса от 5 франка, тъй като 300 ездачи, включително 7 жени, са се били регистрирали, въпреки че по-късно на жените им е било отказано участие.
На всеки велосипед е бил поставен „официален печат“ на двудневна церемония пред офисите на Le Petit Journal. 280-те подпечатани машини включват 10 триколесни велосипеда, 2 тандема и 1 Penny-farthing (с голямата предна капла).