Разказ №3 - Раждането на ”Audax” в навечерието на първия Тур
За произхода на термина ”Audax” - италианската връзка.
През юни 1897, Vito Pardo води дванадесет ездача на 230 km преход от Рим до Неапол и вестниците са похвалили деветимата финиширали като "аудаче" (италианската дума за дързък или смел). 20 неаполитански велосипедиста, които от своя страна изравняват резултата на съперниците им от Рим, преминават обратния маршрут и стават известни като "Audax италиано"; редиците им нараснали с последващите прояви.
С цел да завършат 200+ км в рамките на 14 часа, около изгрев до залез слънце, участниците са се придвижвали заедно, следвайки т.нар. "пътни капитани". Изглежда, групата се е запазила до I Световна война.
Малцина знаят, че в наши дни има 2 вида Audax - колоездачи, както и 2 вида Париж-Брест-Париж. Единият вид произхожда именно от начина на каране на тези италиански групи - отбори с "пътни капитани" начело.
Другият вид сме ние: Audax - рандоньорите. Добавката "Рандоньор" означава, че всеки участник е свободен да се придвижва със собствено темпо и сам преценява къде да спре, и изобщо къде какво да прави по трасето. Нещо повече, в Регламента на "Audax Club Parisien - рандоньори" е записано, че се забранява карането в група с "пътни капитани" начело.
Така че, отвсякъде погледнато, дори и по регламент е ясно, че ние - рандоньорите, сме свободолюбиви и горди натури, които не обичат някой да им налага своето мнение по въпросите на начина на придвижване по трасето...
След като в Разказ №1 изтъкнахме заслугите на Морис Мартен (1861-1941) за раждането на бреветие, а в Разказ №2 отдадохме дължимото на Пиер Жифар (1853-1940) за провеждането на първия Париж-Брест-Париж, ред идва в Разкази №3 и №4 да обърнем внимание и на заслугите на Анри Дегранж (Henri Desgrange) (1865-1940).
Както обикновено става на практика, най-малко известен от тримата е Морис Мартен, от когото всъщност започват бреветите. Пиер Жифар все пак добива популярност като организатор на първия Париж-Брест-Париж.
Анри Дегранж е най-известният, може би защото в първите години на следващото столетие организира не само втория Париж-Брест-Париж, но и полага началото на най-знаменитото професионално състезание в колоездачния свят: Тур дьо Франс! Анри Дегранж е бил състезател по колоездене и редактор на вестник за колоездене "L'Auto".
Анри Дегранж вижда за първи път колоездачно състезание през 1891 г., когато отива на финала на Бордо-Париж.
Започва да се състезава на писта и през 1893 г. поставя първия часов рекорд на колодрум (35.325 км/ч), след което поставя още 11 рекорда на писта.
През 1894 г. той пише книга за обучение „La tête et les jambes“ ["Главата и краката"], в която води разговор с неназован по-млад колоездач, за който се счита, че е самият той като по-млад.
През 1897 г. той става директор на колодрума "Парк де пренс" (Parc des Princes), а след това през декември 1903 г. става директор на първата постоянна писта на закрито във Франция - "Зимния колодрум" (Vélodrome d'Hiver), близо до Айфеловата кула.
В следващите разкази продължаваме с втория Париж-Брест-Париж, с първото издание на Тур дьо Франс, както и с раждането на Audax Club Parisien!